Народна Библиотека Петко Р. Славейков

Преди 145 г. на 1 ноем. 1879 г. се основава Девическата гимназия в Търново, с пръв директор митрополит Климент. Откриването на гимназията в старата столица не е случайно. През Възраждането, а и след Освобождението, Търново е политически и културен център на България. С голяма известност се ползва и класното девическо училище в града. Със солидната си материална база и добрата подготовка на възпитаниците си Търновското класно девическо училище привлича ученички от цяла Северна България. Търновската девическа гимназия става пряк наследник и продължител на класното девическо училище.

Благодарение на ерудираните и строги преподаватели Девическата гимназия се нарежда сред елитните учебни заведения в страната. В нея преподават Райна Футекова (Райна Княгиня), д-р Зоя Ставрева, както и много други учители получили образованието си в най-авторитетните европейски университети.

В първите години на създаването си гимназията се помещава в конака на Етем Бей, виден турски пълководец. От 1 септ. 1885 г. ученици и учители се преместват в новопостроена сграда (днес там се помещава Факултет „Изобразително изкуство” при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”). Освен тази сграда, на разположение на училищното ръководство е дадена и една отделна постройка. Създадени са кабинети по физика, география, химия и др.

Интересно е да се знае, че през 1882-1883 г. директорът на елитното училище Никола Бендерев за първи път в България въвежда униформено облекло – едноцветни рокли, към които девойките задължително носят бели престилки.

От 1901 г. Висшия академичен съвет взема решение да се разреши на девойките, завършили гимназия, да учат във Висшето училище в София, а на 7 май 1902 г. гимназията е наречена „Митрополит Климент”, на името на първия неин директор, заради големите му заслуги към училището.

През 1904 г. излиза нов закон за образованието, според който се изравняват програмите на мъжките и девическите училища и гимназии.

Търновската държавна девическа гимназия е едно от най-старите и добре уредени учебни заведения, ползващо се с добро реноме в околията и страната. Нейни възпитаници запалват искрата на просвещението и в други окръзи на царска България. Не са малко и тези, които следват и завършват висше образование в странство и в България.

Използвана литература:

Кутева, Венка. Откриване и развитие на търновската девическа гимназия в периода 1879-1904. // Педагогически алманах, 1996, №1-2, с. 97-106.

Търновската дев. гимназия : Един предстоящ юбилей във В. Търново 1885-1935 год. // Янтра (В. Търново), №4, 17 март 1935, с. 3.

Недева, Тодорка. Девическата гимназия (Старо Търново страници от миналото). // Борба (В. Търново), № 95, 20 май 2013, с. 8 : с ил.

1 ноември – Ден на народните будители!

Празникът на големите българи води началото си от 1909 г., когато на 19 октомври тържествено отбелязват пренасяне на мощите на св. Иван Рилски в Средец. С приемането на Григорианския календар през 1916 г. честването се измества на 1 ноември.

През 1922 г. правителството на Александър Стамболийски утвърждава празника със закон, а от следващата 1923 г. влиза в сила и нормативен акт – указ на цар Борис III, с който 1 ноември е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.

От 1928 г. до 1944 г. във Велико Търново той се празнува съвместно с празника на местния гарнизон. „В навечерието на двойния празник главната улица се озарявала от заря и факелно шествие, а на самия 1 ноември на Колодрума се отслужвали панихида и молебен. Там присъствали всички културни организации, учениците от местните училища и почти цялото търновско гражданство. Великотърновският митрополит откривал празника с прочувствено слово за безсмъртното дело на народните будители. Слово за храбрия българския войн държал и началникът на Търновския гарнизон.”

През 1929 г. се заражда идеята всяка година на тази дата да се канят изтъкнати великотърновци, живеещи в столицата или в чужбина, „за да се докаже пред света, че царствения град Асеневци е все още велик и проспериращ чрез своите бележити синове, прославящи го далеч зад пределите на родното място”.

Неотменима част от празнуването на 1 ноември става и дефилирането на местните ученици, носещи портретите на народните будители. На този ден се откриват и сказките на Народния университет „Велико Търново”. Пред множество граждани изтъкнати интелектуалци говорят по теми, свързани с културно-просветното израстване на болярите!

Така, още преди десетилетия на този ден великотърновци отдават своята почит и признание към народните будители и българските дейци просветители, съхранили през вековете духовните ценности на народа ни.

Използвани източници:

Минчева, Тянка. Денят на Народните будители / Тянка Минчева. // Село Ветринци. Община Велико Търново : Юбилеен сборник : Посветен на 115 години НЧ ''Напредък-1903'' : Втора историческа кръгла маса (Нови данни от историята на селото. Отбелязване на 100 години от края на Първата световна война и 140 години от Руско-турската война) : XIV Музикален фестивал ''Ветринци пее''. – Велико Търново : Б. изд., 2019, с. 87-90.

Недева, Тодорка. Търновски празници : 1878 - 1944 / Тодорка Недева. – Велико Търново : ПИК, 2009. - 184 с.

Недева, Тодорка. 1 ноември в историята на старата столица / Тодорка Недева. // Б о р б а (Велико Търново), XIX, N 208, 1 ноем. 2011, с. 8 : с ил.

„Ученишко дружество” при Мъжка гимназия „Св. Кирил”

На 6 ноември през 1889 г. „Ученишкото дружество” при Мъжката гимназия „Св. Кирил” е постъпило предложение „… да се подари дружествената библиотека на търновската община, за да послужи като основа на една бъдеща градска публична библиотека”.

На 18 ноември се навършват 170 г. от рождението на Иван Панов Семерджиев – революционер, търновец, паднал жертва за свободата на Отечеството.

Иван Панов Семерджиев (Пановчето) е роден на 18 ноември 1854 г. в Търново. След като учи в тукашното класно училище, заминава за Одеса, където продължава образованието си в Духовната семинария. След завръщането си Иван Панов започва работа като учител в Горна Оряховица към църквата „Св. Георги”.

На 6 септември през 1864 г. във Велико Търново е роден Никола Христов Габровски – народен представител, юрист, един от основателите на Българската социалдемократическа партия.

На 10 септ. 1919 г. се основава, първият спортен клуб в старата столица.

На 8 септември 1869 г. във Велико Търново в сградата на главното училище при църквата „Св. Богородица” се основава сдружение, което е наречено „Женска община”.

На 22 септември честваме 116 години от обявяването на Независимостта на България! Честит празник!

На 28 и 29 март библиотечните специалисти от отдел „Справочно-библиографски и краезнание” взеха участие в годишната работна среща на краеведско обединение „Мизия”.

Преди 145 г. 9/22 март 1879 г. за първи път се празнува, като Ден на Велико Търново и празник на Търновския гарнизон. Празникът е възстановен на 22 март 1984 г.

Старостоличани първи в България приемат един ден от годината за свой празник, за ден, в който всички живеят с мисълта за величието и славата на родния град. В литературен журнал „Правда” от 1879 г., списван от Недю Жеков, се срещат първите сведения за честването на 22 март, като празник на Велико Търново. В статията „Едно духовно тържество” се описва големият празник на търновското гражданство в храма „Св. Четиридесет мъченици”, състоял се на 9 март (стар стил). На отслужената божествена литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков - Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание и много граждани. За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към нашето минало. От тогава до 1944 г. денят на Светите четиридесет мъченици ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на търновския гарнизон.

През годините всяко честване започвало обикновено към 9 ч. сутринта с тържествен парад на частите на Търновския гарнизон, начело с военната духова музика. В парада трепетно участвала и учащата се младеж, като традиционно в челните колони се носели портретите на търновските благодетели. Това са търновските дарители, дали средства за построяването на училища, библиотеки, читалища, болници, църкви, допринесли за духовното развитие на старопрестолния град. Кметът на града поздравявал с празника воините от Търновския гарнизон и цялото гражданство. Събраното множество се отправяло към паметника на участниците във Велчовата завера. Сказки за великото дело на благодетелите изнасяли известни търновски дейци на културата. Рецитирали се стихове, пеели се песни, посветени на великия Търновград.

В Общински вестник „Велико Търново” от 20 март 1934 г. четем: „Тоя ден би трябвало да стане ден на българския дух…, би трябвало да стане празник не само на търновци, а и на всички българи. От цяла България би трябвало да се стекат тука, да оживят миналото в душата си и пред колоните на Омуртаг и Йоана Асена, и при гробниците на българските царе да почувстват, че старината живее своя духовен живот, че България има своя хилядолетна история. Да направим тоя празник ден на българския дух.”

След 1944 г. празникът не е честван като ден на Велико Търново. За възстановяването му имат заслуга будните жители на квартал „Асенов”, които през 1970 г. го празнуват в църквата „Св. Четиридесет мъченици”. През 1984 г. тяхната идея е подкрепена от великотърновската общественост, която и до днес наследява традицията този ден да е определен единствено на неповторимото Велико Търново.

Използвани източници:

Митова-Ганева, Катя. Велико Търново - непознато, любопитно и обичано / Катя Митова-Ганева. - Велико Търново : Фабер, 2008. - 200 с

Митова-Ганева, Катя. Спомен за Търново : Страници от следосвобожденската история на града / Катя Митова - Генова. - Велико Търново : Фабер, 2009. - 528 с

Общински вестник Велико Търново, № 24, 20 март 1934 г.

На 21 март се навършват 70 години от смъртта на генерал Никола Бакърджиев – военен деец, генерал от пехотата.

Роден на 26 септември 1881 г. в Търново. Никола Петков Бакърджиев завършва военно училище в София през 1901 г. и Генералщабна академия в Торино, Италия през 1907 г. На 1 януари 1901 г. е произведен в чин подпоручик, а на 15 октомври 1908 г. в чин капитан. Служи първоначално в кавалерията, след това е командир на батарея в артилерийски полк.

През 1907 г. е прикомандирован към Щаба на армията. Последователно е назначен за старши адютант на 1-ва бригада на 7-а пехотна рилска дивизия (1908); помощник-началник на секция за военни съобщения при Щаба на армията (1909); преподавател във военното училище (1909-1910); началник секция за военни съобщения при Щаба на армията (1911); началник на строева секция при организационно-строевото отделение (1912).

През Балканската война 1912-1913 г. е помощник-началник на оперативна секция при Щаба на действащата армия. На 5 август 1913 г. е произведен в чин майор. По време на Първата световна война 1915-1918 г. е началник на оперативна секция в Щаба на действаща армия и командир на дружина в 1-ви пехотен софийски полк, с който участва във войната с Румъния. На 16 март 1917 г. е повишен в чин подполковник.

След войната с чин полковник е назначен за началник отделение и председател на Военноисторическата комисия при Щаба на войската, командир на 2-ри пехотен тракийски полк през 1925 г. На 6 май 1926 г. е произведен в чин генерал-майор.

От 1929-1931 г. е военен министър. На 16 май 1934 г. в произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от армията.

Награден е с военния орден „За храброст” III степен, 2 кл., IV степен, 1 и 2 кл.; Орден „Св. Александър” V степен с мечове; същия орден II без мечове; Народен орден „За военна заслуга” V степен на военна лента и същия орден I степен на обикновена лента.

Умира на 21 март 1954 г. в София.

Използвана литература:

Генeрал от пехотата Никола Петков Бакърджиев (сн. 94) : Командване на българската войска през Първата световна война (1915-1918). // Недев, Светлозар. Командването на българската войска през войните за национално обединение 1885, 1912, 1913, 1915, 1918 : Справочник / Светлозар Недев. – София : Военно издателство Св. Георги Победоносец, 1993, с. 141.

Бакърджиев, Михаил. Уникален дневник на генерал Никола Бакърджие от военното училище в София през 90-те години на XIX век. // Военноисторически сборник, № 5, 1994, с. 64-82.

Бакърджиев, Никола Петров : [1881-1954]. // България : Голяма енциклопедия : Том 1 / Гл. ред. Васил Гюзелев. – София : Б. изд., 2011, с.157.

Краеведската дейност на библиотеката през 20-те и 30-те години на XX век е едва в началото. Първоначалният ѝ справочен апарат е създаден през пролетта на 1923 г. от ученици от Търновската мъжка гимназия: „Ние, няколко ученици, почнахме да пишем „каталози”, защото тогава нямаше фиши като сегашните, а под диктовката на Моско Москов записвахме в тетрадки, голям формат, името на автора, заглавието на книгата и библиотечния ѝ знак”.

По време на управлението на директора Пенчо Крусев в библиотеката се провеждат активни дарителски акции, организира се целият ѝ справочен апарат, поставя се началото на краеведската картотека. Описани са 20 000 публикации за Велико Търново, подредени по специално изготвена за случая от Пенчо Крусев класификационна схема с над 630 деления. Тази картотека е първата краеведска картотека в България, която се съхранява и до днес в библиотеката.

Обект на краеведската дейност е издирването и събирането на книги, вестници и списания, издавани или печатани в града от времето преди създаването на библиотеката. Издирването включва издания, отнасящи се по съдържание за Велико Търново, а също и ръкописи и старопечатни книги, материали от местни автори и др. Източници на краеведски проучвания е ценната ръкописна колекция, която библиотеката притежава, благодарение на подетата инициатива от първите ѝ директори.

Към днешна дата отдел „Краезнание” е обособен в структурата на отдел „Справочно-библиографски”.

Приоритет на библиотечните специалисти в отдела е издирването, събирането, обработването и предоставянето на коректна и пълна информация за Велико Търново и Великотърновския край – в сферата на обществено-политическия и икономически живот, история, наука, култура, образование, биографични материали, изкуство, спорт и др.

Отделът съхранява краеведска литература, с над 2500 заглавия на книги, разпределени към всички отрасли на знанието. Издирената и събрана информация е от периода на Възраждането до наши дни. Изградени са краеведски каталог и краеведска картотека. Краеведската литература и местен периодичен печат са включени в електронния каталог на библиотеката. За улеснение на читатели и ползватели е предоставена и електронна краеведска картотека в сайта на библиотеката. Отделът поддържа краеведски колекции в Дигитална културна съкровищница „Север +”.

Сектор „Краезнание” разполага със забележителна колекция от картички, свързани с обекти или събития от Великотърновския край. Сбирка от календарчета и пощенски пликове, с цветни и черно-бели изображения с поставен първодневен печат върху тях. Нетрадиционна колекция представлява сбирката от значки. Към тях е включена филателната колекция „Велико Търново във филателията. 1879-1987 г.” Тя съдържа над 100 пощенски марки.

Разполага с добре развита справочна литература, спомагаща информационното търсене на читатели и ползватели на библиотеката. Актуализира, поддържа и обогатява краеведска електронна база от информационни данни.

В отделът се извършват устни и писмени библиографски справки по зададена тема или информационно търсене. Писмени библиографски справки се изготвят срещу заплащане. Устни справки могат да се заявят по телефона, на e-mail адрес или на място в библиотеката.

Бибиотечните специалисти изготвят библиографски указатели, биобиблиографии, участват активно в издаването на краеведски сборници, юбилейни вестници, дипляни, и брошури.

Сектор „Краезнание” приема за своя мисия популяризирането на град Велико Търново и Великотърновския край, чрез различни форми и прояви, участвайки и отбелязвайки актуални събития, дати, годишнини и теми от национално и местно значение.