На 6 септември през 1864 г. във Велико Търново е роден Никола Христов Габровски – народен представител, юрист, един от основателите на Българската социалдемократическа партия.
С Велико Търново Никола Габровски остава завинаги свързан не само защото се ражда и загива в него, а защото нему е оставил сърцето си. Той рано напуска родния дом, за да се върне обогатен със знания, вдъхновен от идеи за справедливо общество. Родният Търнов се оказва тесен за възможностите му, за мащабите му на национален обществен деец, но все пак той никога не се откъсва от него.
Никола Габровски е роден в занаятчийско семейство. Основното си образование завършва в родния си град, а гимназия в Русия. Висше образование – право и социални науки, завършва в Женева. Като ученик в Русия и като студент в Швейцария той дружи с революционно настроени руски младежи. Всичко това увлича младия Габровски и завръщайки се в родината, той се залавя с разпространяването на тези идеи.
След завръщането си в България, работи като съдия в Търново, София и Пазарджик. Бил е учител в Сливен и Пловдив. През 1889 г. издава брошурата „Нравствената задача на интелигенцията”. В началото на същата година Никола Габровски основава в София дружество „Нов живот”, към което открива безплатно вечерно училище за работници, а през 1890 г. е един от организаторите на ученолюбивото дружество „Развитие” в Сливен.
В началото на 1891 г. се запознава с Димитър Благоев. Тази среща изиграва решаваща роля за неговото идейно укрепване. Той е един от най-близките съратници на Благоев в началото на социалистическото движение в България. Участва в подготовката на обществено-литературния сборник „Ново време”. През април същата година в лозето на Габровски се провежда т.нар. Търновска сбирка, на която, Благоев и Габровски излагат и обосновават предложението си за създаване на социалдемократическа партия. Участва в Бузлуджанския конгрес, на който се основава Българската социалдемократическа партия.
Със своята политическа дейност Никола Габровски заема видно място в редиците на Партията. Още като студент той присъства на Първия конгрес. След това е избран за член на Общия съвет на Партията.
Публикува в първите социалистически вестници „Работник” и „Народен глас”, сътрудничи на списанията „Ново общество” и „Съвременна мисъл”. В родния си град издава вестниците „Освобождение” и „Избирателно право”.
Източници:
Габровски, Никола. Избрани произведения. – София, 2008, с. 5-28.
Безсмъртни имена 1902-1945 : Албум. – София, 1969, с. 25-26.
