На 18 ноември се навършват 170 г. от рождението на Иван Панов Семерджиев – революционер, търновец, паднал жертва за свободата на Отечеството.
Иван Панов Семерджиев (Пановчето) е роден на 18 ноември 1854 г. в Търново. След като учи в тукашното класно училище, заминава за Одеса, където продължава образованието си в Духовната семинария. След завръщането си Иван Панов започва работа като учител в Горна Оряховица към църквата „Св. Георги”.
Връстник на Стефан Стамболов, пребивавали по едно и също време и дружили в Одеса, завръщайки се в родния Търнов, всеки един от тях се включва в комитетските дела и Априлското въстание.
През 1875 г. Иван Панов се включва в революционното движение, като участва в подготовката на Старозагорското въстание. През пролетта на 1876 г. е избран за председател на местния революционен комитет в Горна Оряховица и член на окръжния комитет на Първи търновски революционен окръг.
Иван Панов Семерджиев отговаря за Горна Оряховица и за селата Поликраище, Янтра и Арбанаси, в които изгражда революционни комитети. Посещава селата Церова кория, Капиново, Кованлъка, Присово, Драгижево и Златарица.
Много често в неговата стая, в началното училище при църквата „Св. Георги”, тайно вечер се провеждат съвещания. Иван Панов се откроява като един от най-разпалените революционери, апостоли. Развива голяма агитационна и организационна дейност при подготовката на Априлското въстание. Успява да се наложи с качествата си, да добие популярност на фигура с бъдеще в революционната борба.
Благодарение на него местният революционен комитет в Горна Оряховица се изгражда и подготвя за сериозно участие в събитията от 1876-та – с числения си състав, с набавеното оръжие, боеприпаси, униформи и т.н.
Иван Панов умира ненавършил своите 22 години. След предателство, заедно с Георги Измирлиев, той е заловен и докаран в Търновския затвор. Извънредният турски съд го осъжда на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 28 май 1876 г. в центъра на родния му град.
Христо Панов Семерджиев, брат на революционера, по-късно описва и оставя в ръкопис „Записки по въстанията в Търновски окръг и особено това през 1876 г.”
Съдбата на Иван Панов Семерджиев се оказва предрешена от ролята, която е играл по време на подготовката, от факта, че в дните на самото въстание е заловен с въстаническа униформа, готов за съпротива. Лицето и фигурата му на 22 годишен младеж, самото му поведение са го отделяли от останалите въстаници. Българският апостол е запомнен от съвременниците си като една от ярките фигури на въстанието. Образът му навлиза и в песните, посветени на събитията.
Използвани източници:
Радев, Иван. История на Велико Търново XVIII-XIX век. – В. Търново, 2000, с. 530-532.
Иван Панов Семерджиев. // Бележити търновци. – София, 1985, с. 72-73.
