На 5 април се навършват 190 години от смъртта на Велчо Атанасов Джамджията, български революционер, организатор на съзаклятие срещу Османската империя – т. нар. Велчова завера, търговец, радетел на Просвещението, първи български книжар.
Роден през 1779 г. в Килифарево, Великотърновско, получава първоначалното си образование в родното си място, след което семейството му се преселва в Търново. 20-годишен заминава принудително в Букурещ, Румъния, където се занимава с търговия, а после в Брашов. Пътува до Будапеща, Виена и Лайпциг, изучава немски, унгарски и влашки език.
В родния си град се завръща, като човек с богат опит в търговските сделки и през 1809 г. открива голям магазин на днешния площад „Велчова завера”. Търгува с платна, стъкла, съдове и др., и понеже той е първият търговец, който внася стъкла за прозорци, получава прозвището „Джамджията”.
Наред с другите стоки той доставя в магазина си и различни книги, печатани в чужбина – главно в Русия. Създаденият интерес го навежда на мисълта да открие специален магазин, в който започва да продава книги за нуждите на учебното и просветното дело, както и книги за нуждите на богослужението. Откриването и дейността на книжарницата е посрещната с възторг от жителите на града, от свещениците и монасите от околните села и манастири.
Книжарницата на Велчо Джамджията има своето място в историята на Българското национално възраждане, като първа българска „книгопродавница”.
През 1822 г. със свои средства открива и първото частно килийно училище в Търново в собствения си дом. В него безплатно учат неговите деца, а също така децата от неговата фамилия и тези от махалата.
Като добър родолюбец и патриот през чумната 1835 г. превръща магазина си в лазарет, където болните се лекуват
Велчо Атанасов е известен повече като организатор на Търновската завера от 1835 г., която в историята носи неговото име.
Велчовата завера е опит за въстание срещу османската власт в Търновско и Силистренско. При успех на заверата въстаниците е трябвало да превземат Търново, а при неуспех завераджиите се надявали на намесата на Русия в подкрепа на българите. В самото навечерие на бунта поради предателство организаторите са заловени в Плаковския манастир и осъдени. Между тях е и Велчо Джамджията, който е обесен пред дюкяна си на 5 април 1835 г.
Велчо Атанасов Джамджията оставя светла диря в сърцата на българските поколения със своето скромно книжарско и революционно дело.
Използвана литература:
Йонов, Веселин. Духовни титани : Сборник / Веселин Йонов. - Стара Загора : 2 М, 2009. - 456 с.
Литературно Търново : Търновски писатели и книжовници от свети Теодосий Търновски до наши дни / Състав. Владимир Шумелов. - Стара Загора : НЧ Даскал Петър Иванов; София : Огледало, 2019. - 325 с.
Енциклопедия на българската възрожденска литература / Иван Радев и др. - Велико Търново : Абагар, 1997. - 840 с.
