За авторката и книгата й говори проф. д-р Петко Петков, преподавател във ВТУ, който подчерта още в началото високия професионализъм на доц. Светла Атанасова.
„Това е задълбочено изследване, с много сериозен принос по тема, която не беше изследвана. И за фамилия, която е свързана с Търново, но не беше достатъчно добре представена“. Той предложи на основата на нейния труд някои от паметните места, свързани с фамилията Кермекчиеви, да бъдат обозначени по подобаващ начин с паметни знаци. „Заради важността и приноса на тези родолюбиви българи и дарители, ние, търновци, дължим поне паметна плоча за тяхното дело“, подчерта професорът.
Интересът на доц. Светла Атанасов към цялата фамилия се породила, след като първо тя започнала да се занимава с личността на Петър Кермекчиев и контактите му с Евлоги и Христо Георгиеви.
Той живее близо 20 години в Румъния и в този период установява с братята търговски взаимоотношения, включително и на ценни книжа. Историчката попада на този фонд лично за него в Централния държавен архив. „Първоначално се занимавах с документите, които се отнасят до отношенията Петър Кермекчиев – братя Георгиеви. Оказа се, че това един много богат фонд, който Н. В. цар Симеон II предава на Държавния архив през 2009 г. Той е бил даден на царя в Рим с протокол през 1967 г. от Златка Кермекчиева – съпругата на Страшимир, с молба, когато България не е комунистическа страна, чак тогава да постъпи в архива и да се ползва от историците по предназначение. Симеон изпълнява нейното желание след 42 години, когато през 2009 г. в страната има гражданско общество, членки сме на ЕС и НАТО, т. е., преминали сме на нови цивилизационни начала“, разказва още Светла Атанасова.
За Кермекчиеви има още много любопитни истории и факти, които авторката е издирила. До издаването на монографията ръкописите във фонда на Петър Кермекчиев не са проучвани и публикувани.
