Международната конференция „Мобилна дигитализация“ третира една изключително иновативна и актуална тематика: нискобюджетната дигитализация на книги, документи и изображения в малки и средни библиотеки и музеи или в частни колекции. Конференцията се организира в рамките на международния проект Mobile Digitizing (mobiledigit.eu), който се осъществява с подкрепата на Еразъм+. Проектът има за цел да разработи иновативни обучителни материали със свободен онлайн достъп и да обучи библиотекари, архивисти, мениджъри на малки организации и учители в сферата на библиотечната наука, за това как се създадат нискобюджетни съоръжения за дигитализиране и как се извършва дигитализирането, как се обработва и съхранява придобитата информация, свързване с бази данни и представяне на цифровите материали.

В проекта участват представители от различни организации като водещи световни центрове на книгата и най-големите и стари библиотеки в света, които се занимават със съхранение на редки и ценни издания. Конференцията ще събере заедно български и чуждестранни лектори, работещи в сферата на дигитализацията, които ще представят своите опит и знания пред участниците в събитието. Домакин на конференцията е Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново.

Събитията по проекта Mobile Digitizing, включително конференцията „Мобилна дигитализация“, се отразяват широко от всички значими национални и местни медии, като БНТ, BTV и др.

Сред темите, които ще се обсъждат на конференцията, са нискобюджетни решения при дигитализирането на книги, документи, фотографии, софтуер и хардуер за цифровизация на културното наследство, добри практики в Европа, научни изследвания в областта на дигитализацията и др.

Регионална библиотека „Петко Рачев Славейков“ – Координатор на проекта, България
http://libraryvt.com

Студентско общество за компютърно изкуство (СОКИ), България
http://scas.acad.bg

Национална гимназия по полиграфия и фотография, България
http://npgpf.bg

Universitaet Graz, Австрия
http://uni-graz.at

Stichting de Domijnen, Холандия
http://dedomijnen.nl

Palácio Nacional de Mafra, Португалия
http://palaciomafra.pt

Fratelli Alinari Istituto di Edizioni Artistiche – Idea Spa, Италия
http://alinari.com

Д-р Иван Александров

Доц. д-р Калина Иванова

Д-р инж. Росен Петков

Боряна Савова

Даниела Атанасова

Марина Стойкова

Мартина Янкова

Калоян Здравков

Моля попълнете формуляра за регистрация на адрес: https://forms.gle/ndTEiVehG84UFqey8. След разглеждането му от Организационния комитет ще получите потвърждение на посочения от Вас e-mail адрес.

Организационният комитет препоръчва използването на предоставените по-долу шаблони за изготвяне на Вашите презентации. Zip-файлът съдържа PPTM и PDF шаблони.

Mobile_Digitizing_presentation_template

Конференцията за мобилна дигитализация ще включва презентации, засягащи някои от следните ключови теми:

Панел 1: Подходи, методология, научни постижения в цифровизацията на книги, документи и изображения (теоретични аспекти)

• • Дигитализация като превод на аналогова реалност в цифров свят
  • Предимства на нискобюджетната цифровизация
  • Нови технологии, тенденции и иновативни решения в областта на цифровизацията
  • Изследвания в областта на цифровизацията – текущи нужди, въздействие, популярност, използваемост на данните и др
  • Нужди и решения за обучение

Панел 2: Мобилна (нискобюджетна) цифровизация в практиката и ежедневието (практически аспекти)

• • Практически случаи и добри практики в Европа
  • Опит в областта на мобилната дигитализация, проблеми и решения
  • Образование и как цифровизацията на данните оказва влияние върху живота на хората

Темите могат да включват някои въпроси, свързани с подбора на обекти, които да бъдат цифровизирани, съхранение, управление на активи, достъп до данни, авторски права, метаданни, обучение на персонала и др.

Презентациите трябва да бъдат на английски език и да не са повече от 30 минути. Заглавието на презентацията и резюмето се изпращат по електронна поща на адрес kdemireva@mail.bg и rosen@scas.bg до 22 юни за одобрение. PPT трябва да бъде изпратен до 1 юли.

Мария Габриел (България)

Мария Габриел е комисар по цифрова икономика и общество (2017 – 2019). Ресорът ѝ включва следните отговорности:

• Подготовка на законодателни мерки за подобряване на свързаността на цифровия единен пазар чрез прекратяване на изолираното функциониране на националните системи в областта на регулирането на далекосъобщенията, законодателството за защита на авторското право и данните, управлението на радиовълните и при прилагането на правото в сферата на конкуренцията;
• Включване на по-амбициозни цели в текущата реформа на правилата на Европейския съюз за далекосъобщенията и разработване на общ подход към управлението на използването на радиочестотния спектър в Съюза;
• Модернизиране на правилата в областта на авторското право;
• Разработване на мерки за подобряване на сигурността на онлайн съобщенията и преноса на данни;
• Подпомагане на внедряването на висококачествена цифрова инфраструктура.

Доц. д-р Калина Иванова (Велико Търново, България)

Доц. д-р Калина Иванова е заместник-директор на Регионална народна библиотека „Петко Рачев Славейков“ в гр. Велико Търново.

От юни 2015 г. е главен асистент към Катедра „Книгоиздаване и библиотечно информационни дейности“ на факултета „Математика и информатика“ на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.
Член е на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация.

Ръководител и координатор на проекти по Програма „Учене през целия живот“ и Програми за опазване на книжовното и културно-историческо наследство в библиотеки, музеи и архиви.

Мафалда Абрантес Нобре (Мафра, Португалия)

Дипломиран специалист по информационни науки и документация (UAB). Участва в курса „Технически помощник-библиотека и документация“ (BAD 1994-1995 г.). Работи в Националната дворцова библиотека на Мафра (BPNM) от 1995 г., в областите каталогизиране, индексиране, проучване, потребителски посещения, мониторинг на специализирани посещения и др. Съавтор е на няколко редактирани каталога, където е отговаряла за изследванията, каталогизацията и графичния дизайн.

Отговаря за координацията на базата данни на музикалния фонд на Националната дворцова библиотека на Мафра, в партньорство с Центъра за социология и изследвания на музикалната естетика (CESEM).
В партньорство с Интердисциплинарния център по история, култури и общества на Университета в Евора, се разработва проект за маркировки на произход, съществуващи в библиотеката на Двореца на Мафра.
Понастоящем е част от международния проект MobiDig в партньорство с институции от пет европейски страни.

Мария Тереза ​​Амарал (Мафра, Португалия)
Дипломиран специалист по история, следдипломна квалификация по документални науки. Доктор по история: представителства, правомощия и културни практики.
Изследовател в Techn & Art Research Center.
Библиотекар в Националния дворец на Мафра от 1994 г. с много разнообразни задачи, а именно: каталогизиране на колекцията; контрол на условията за опазване и съхранение; подкрепа за докторантски изследвания и дисертации; подготовка и проследяване на тематични посещения (еволюция на книги и книгопечатане). Координатор в няколко изследователски проекта в партньорство с университетите.
Преди това през 1988 г. работи като библиотекар в Историческия архив на Министерството на финансите, където работи основно върху печатни материали. В продължение на 3 години отговаря за цялата документация в училище за медицински сестри Франсиско Джентъл.
Съавтор е на няколко редактирани каталога, където отговаря за изследванията, писането, каталогизирането и графичния дизайн.
Понастоящем е част от европейския проект MobiDig, който е част от програмата Еразъм +, с институции от пет европейски страни.

Д-р Алесандро Артуси (DeepCamera MRG, RISE Ltd., Република Кипър)

Основните изследователски дейности на д-р Артуси са в областта на обработката на изображения, компютърната графика и науката за цветовете. Той има дългогодишен опит в областта на технологиите за висок динамичен диапазон, кодиране на изображения / видео и неговата стандартизация, пренасочване на съдържанието на изображението, алгоритмично решение за спестяване на енергия и субективна и обективна оценка на изображение / видео. Неотдавна стартира проучвателни дейности, които имат отношение към типичните проблеми на обработката на изображения и компютърното зрение. Той има докторска степен по компютърна графика от Vienna University of Technology и магистърска степен по компютърни науки от University of Milano (Италия). Той е член на IST/037 кодиране на изображения, аудио, мултимедия и хипермедия, на British Standard Institute (BSI) и е представител на Великобритания в Комитетите по стандартизация ISO/IEC/SC29/WG1/JPEG и ISO/IEC/SC29/WG11/MPEG. Той е един от редакторите на стандарта ISO/IEC/18477-JPEG-XT и е действал като съпредседател на JPEG-XT AhG и председател на AhG при верификацията на JPEG-XT Part7. За тези дейности той е удостоен с престижната награда на BSI Emerging Standards Maker. Наскоро бе хабилитиран от Agenda per a la Qualitat del Sistema Universitari de Catalunya (Испания), както и от Italian Ministry of Research и Certified Programme I3 (испанска система).

Той редовно играе ролята на член на IPC и рецензент за големи международни конференции и списания и е редактор на три международни списания. Неговите изследователски дейности са привлекли повече от 1,6 милиона евро в национални и международни конкурси за финансиране на научни изследвания и е участвал в изследователски проекти с общ бюджет от над 6,5 милиона евро. Съавтор на справочника на CRC за технология с висок динамичен диапазон: ‘Advanced High Dynamic Range Technology: Theory and Practice’, 1-во и 2-ро издание и автор на справочника на CRC ‘Image Content Retargeting: Mantaining Tone, Color and Spatial Consistency.’

Андреа де Поло (Флоренция, Италия)

Андреа де Поло е координатор на проекти и участва като партньор в редица културни, обучителни и образователни инициативи (http://eu.alinari.it) по ИКТ, 7РП, CIP PSP, Horizon 2020, COST 292, Gruntvig. Доказан опит по цифрови въпроси, дългосрочно съхранение, културно наследство, библиотеки и музейни потребности от техническа и правна гледна точка. Участва в предоставянето на подкрепа и експертни познания в областта на дигиталните медии и управлението на корпоративното съдържание.

Андреа е създал и усъвършенствал среди за дигитално производство, които са гъвкави, архивни и лесни за поддържане. Участва в много редакционни и лицензионни проекти по целия свят. Ръководи екип от 12 души в компанията. Поканен е в серия от международни конференции и търговски изложения, за да демонстрира публично историята на успеха на компанията от нейния произход до днес в областта на културата и мултимедията. Г-н де Поло помага на компанията за създаване на партньорства и проекти за международно сътрудничество в търговския, образователния и бизнес сектори.

Участва в бизнес планове, партньорска проверка, управление.

Доц. д-р Мариана Томич (Задар, Хърватия)

Марияна Томич е асистент в Катедрата по информационни науки към университета в Задар, Хърватия, където работи от 2007 г. Води курсове по теория и практика на организация на информацията, каталогизиране на стари и редки книги, история на книгите и дигитални книги и дигитални хуманитарни науки. Член е на Постоянния комитет на Секцията за редки книги и специални колекции на ИФЛА и председател на секция по история на книгите и библиотеките на Хърватската библиотечна асоциация (2016-2018). Тя е председател на интердисциплинарен научен проект Дигитализация, библиографско описание и изследване на текстове, написани на глаголица, хърватска кирилица и латиница до края на XIX в. В Задар и Шибеник (писмено наследство), което се провежда в Университета на Задар от Отдела за информационни науки в сътрудничество с Центъра за изследване на ръкописи Vestigia към Университета в Грац, Австрия. Участва в петгодишния проект „Производство, публикуване и поддържане на национални правила за каталогизация: 2014-2018“.

Д-р инж. Росен Петков и Боряна Савова

Д-р инж. Росен Петков е експерт в областта на дигиталните изкуства, преподава компютърна графика и мултимедия, автор е на учебни материали за съвременните медии в образованието и обучението. Създател е на мрежа от студентски информационни и кариерни центрове в България и председател на Организационния комитет на международния форум за компютърни изкуства „Компютърно пространство“ и Студентско общество за компютърно изкуство (СОКИ).

История на графиката, печатната графика и книгата е друга област, с която Росен Петков се занимава. Подвързията и елементите на книгата, материалите, дизайнът, изобщо книгата като артефакт, развитието на печатния дизайн и връзката със съвременните медии са във фокуса на изследванията на Росен Петков, които той популяризира и чрез създадени и администрирани от него публични групи във Фейсбук. Автор е на книгата „За старите книги и компютърните изкуства“. През последните години работи и в областта на дигитализацията на книжното наследство, участва като водещ експерт в международни проекти като Bookbinding design и Mobile Digitizing по програма Erasmus +.

Боряна Савова работи в Студентско общество за компютърно изкуство (СОКИ) в областта на неформалното обучение на младежи, подготовката на обучителни материали и организиране на събития като участва в Организационния комитет на международния форум за компютърни изкуства „Компютърно пространство. Участвала е в проект Inclusive Digital Video Training in Youth Work и проект Mobile Digitizing.

Пеер Боселие (Холандия)

Градски и регионален архивист Sittard-Geleen, активен член на борда на ICARUS, консорциума TimeMachine (Limburg TimeMachine) и различни (европейски) регионални исторически асоциации.

Богослов / църковен историк (HTP / UTP / Nijmegen) и архивист (Държавно училище за архиви). Основно се публикуват статии и колони в областта на европейската история и култура на рецепти.

Хан Адрианс (Холандия)

От 5 години е инспектор на архивите в града и района на Ситард-Гелен. 7 години е бил инспектор в района Land van Heusden en Altena и 11 години – търговски координатор / мениджър на проекти за десетки организации (както комерсиални, така и с нестопанска цел).

Обучаван както в модерното, така и в класическото архивно управление и е специализиран в дигитализацията и цифровото управление на документи.

Проф. д-р Erich Renhart (Грац, Австрия)

Роден през 1959 г. Erich е професор в Университета в Грац, директор на Центъра за изследване на ръкописи VESTIGIA и научен директор на отдел Специални колекции / Университетска библиотека, Грац.
www.vestigia.at
https://online.uni-graz.at/kfu_online/webnav.ini

Текущи позиции:
Научен директор на отдел „Ръкопис и специална колекция“, Университетска библиотека в Грац
Ръководител на научно-изследователския отдел VESTIGIA – ръкописен изследователски център

Основни трудови и изследователски дисциплини: литургични изследвания, кодикология, ръкопис, история на книгите, екуменизъм, дигитални хуманитарни науки.

Ас. д-р Искра Цветанска (София, България)

Искра Цветанска се интересува от участие в конференции и форуми, свързани с достъпа и съхранението на документалното наследство. Смята, че сме длъжни да търсим начини да запазим и предоставим на българския народ и на международното културно общество нашите богати културни реликви на хартия, пергамент и др.

Главен експерт – асистент в УниБИТ – София.

Даниела Недялкова (Силистра, България)

Даниела Недялкова работи за разширяване на възможностите за свободен достъп, които библиотеките реализират с дигитализацията на книжовното наследство. Библиотеката в Силистра има успешно реализирани проекти в дигитализирането на краеведските аспекти в историческата памет и живото културно наследство.

Директор на Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.

Иван Крачанов (Пловдив, България)

Интересува се от новостите в полето на дигитализацията. Темата е особено актуална, защото динамичното развитие на технологиите налага постоянно опресняване на информацията, запознаване с и преценка на релевантността на нововъведенията към нуждите на нашите институции. Желае да представи новостите в библиотеката и да сподели опит с колегите от страната.

Ас. Калина Сотирова-Вълкова, докторант (София, България)

Докторант по дигитални хуманитарни науки, работещ от 2002 г. в областта на 2D и 3D дигитализацията на българското културно наследство, особено движимо наследство в колекциите на институциите, опазващи историческата памет на България. Работи като преподавател, изследовател и експерт по компютърна графика в Центъра за дигитализация на Института по математика и информатика към БАН. Темата за мобилната дигитализация е ограничена по отношение на качеството, стандартите на метаданните и дългосрочното запазване, затова е интересна като работен инструмент за малки колекции, разпръснати тук и там в страната, където екипът няма ИТ, нито административен капацитет за масова дигитализация. Темата на това събитие е фокусирана върху управлението на цифровите права за цифрово културно наследство и отворен достъп. Що се отнася до културните ценности в процеса на цифровизацията, това е национално специфична тема, затова няма решение, което бихме могли да внесем отвън.

Андриана Георгиева (София, България)

Идеите и дейностите на проекта касаят пряко дейността на компанията, за която работи.

Доц. д-р Венцислав Велев (София, България)

Като председател на Българския национален комитет по програмата на ЮНЕСКО „Паметта на света“ се интересува от дигитализирането на писменото културно наследство в различните негови форми. Въвеждането на нови технологии и представянето на дигитализираното писмено наследство е от съществено значение за неговото опазване и популяризиране.

Проф. дфн Иванка Янкова (София, България)

Настояща длъжност: директор на Център за професионално обучение към Университета по библиотекознание и информационни технологии и председател на Асоциацията на университетските библиотеки в България.
От 2011 г. до 12.2018 г. декан на Факултет по библиотекознание и културно наследство, проф. д-р в Университета по библиотекознание и информационни технологии – София; Отдел „Управление на библиотеките“.
Проф. хабил. (2009), доктор по философия (2009); доц. – специалност “Книгознание, библиотечни науки и библиография” (2005); д-р (2004) (Нова и най-нова история), магистър по българска филология (1981); бакалавър по библиотечни науки и библиография (1971). Членство в професионални асоциации: Председател на Асоциацията на университетските библиотеки; Член на Съюза на учените в България; Член на Българската библиотечна асоциация (BLA); Член на Съвета по библиотечни науки към Министерството на културата.
Професионални и научни награди: Почетен символ на Софийския университет „Св. Климент Охридски ”, I ранг, 1998; Почетна диплома на Министерство на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура и др.
E-mail: vania_yankova@abv.bg

Д-р инж. Цветанка Апостолова (София, България)

Понастоящем е директор на Национална гимназия по полиграфия и фотография – училище по изкуствата към Министерството на културата.
Доктор по „Книгознание, библиотечни науки и библиография”, Университета по библиотекознание и информационни технологии;
Магистър – инженер-механик, Технически университет – София;
Специализации: Образователни технологии в професионалното и естествено математическо образование (2016-2017) – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, отдел „Информация и усъвършенстване на учителите”;
Автоматизация на печатарската продукция – Компютърна графика, Компютърна анимация и мултимедия, Основи на уеб дизайна, Дизайн печат, Издателска автоматизация, Предпечат, Технология на печатното производство, Текстообработващи и издателски системи, Компютърна фотография и видеотехника (2008-2009), Технически университет София;

Награди:

• Министерство на образованието и науката – Регионален инспекторат по образованието София-град, диплома за принос в развитието на образованието и скулптурата на София, 2014;
• Министерство на образованието и науката – Почетно звание “Неофит Рилски” за дългосрочна професионална работа в системата на народната просвета, 2009 г.;
• Министерство на културата – Диплома за принос в развитието на българската култура, 2006 г.;
• Министерство на културата – почетна грамота и плакет за принос в развитието и популяризирането на българската култура, 2001 г.

e-mail: ts.apostolova@abv.bg

Деница Димитрова, докторант (София, България) е технически секретар на Център за професионално обучение към Университета по библиотекознание и информационни технологии. Докторант в Университета по библиотекознание и информационни технологии „Проблеми и перспективи на професионалното образование и обучение в България” (докторска програма „Книгознание, библиотечни науки и библиография”).
Има бакалавърска и магистърска степен в областта на библиотечния, информационния и културния мениджмънт.
Тя има международен опит благодарение на програма „Еразъм“ „Библиотека, информация и културен мениджмънт – Академично лятно училище“ – Университет в Загреб, Хърватия (2012 г.) и Университет Хакетепе, Анкара (2013).
Научните ѝ интереси са свързани с професионалното образование и обучение, библиотечното управление, ученето през целия живот, дигиталната грамотност, информационната грамотност и др.
e-mail: d.dimitrova@unibit.bg

Деница Младенова, докторант (София, България) е докторант в Университета по библиотекознание и информационни технологии: Дигитални ресурси и модели за създаване на медийно съдържание в онлайн среда (докторска програма Книгознание, библиотечни науки и библиография).
Тя има бакалавърска и магистърска степен по печатни комуникации и медийна информация и реклама. Интересува се от дигитализацията, опазването и опазването на културното наследство, както и от спортна журналистика.
e-mail: d.mladenova@unibit.bg

Боряна Маринова (Велико Търново, България)

Началник отдел „Държавен архив“ – Велико Търново при дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново. Историк, краевед, библиограф. Дългогодишен опит като мениджър на проекти в областта на младежки дейности и култура. От 2010 г. ръководител на Държавния архив във Велико Търново.

Цветанка Куцарова (Велико Търново, България)

Главен експерт в отдел „Държавен архив“ – Велико Търново при дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново. Занимава се професионално с дигитализация на архивни документи. Има интереси в областта на цифровите технологии.

Веселин Стоилов (София, България)

Работи в National Archives Preserving Trust.

Д-р Сандра Блажева (София, България)

Завършила е бакалавърска степен в Националната художествена академия със специалност живопис и педагогика и магистърска степен в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Обществени отношения“.

Доктор по история на изкуството и изкуствознание в Катедрата по живопис на Националната художествена академия в София.
Специализирала е в University of the Basque Country, Bilbao Spain and Art Foundation (Painting), Bath College – живопис и мултимедия.
Експерт в областта на дигиталните изкуства, преподава компютърна графика и история на изкуството. Основните ѝ интереси са в областта на обработката на изображения, компютърната графика, цветовата наука, живописта и историята на изкуството.

Д-р Боян Блажев (София, България)

Мотивиран е от силния интерес към запазване и популяризиране на световното и националното културно наследство. Стреми се към обмяна на опит и запознаване със съвременните практики и методи на работа. Следи развитието на различните системи за дигитализация (софтуер, хардуер).

Доц. Burcu Umut ZAN (Bartın, Турция)

Работи в Bartın University.

Снимки:
Работна среща – Арбанаси, 9 юли 2019 (zip)
Conference – Veliko Tarnovo, 10 юли 2019 (zip-1, zip-2)

10 юли 2019 г.
Читалнята на РБ „Петко Р. Славейков”
ул. Иванка Ботева 2, Велико Търново, България

09:30 – 10:00         Регистрация

10:00 – 10:10         Поздравления

Мария Габриел, комисар по цифрова икономика и общество (2017-2019) (video)
Боил Банов, министър на културата, Република България (video)
Даниел Панов, кмет на гр. Велико търново (video)
Емилиана Димитрова, Национална агенция за професионално образование (video)

Панел 1: Подходи, методология, научни постижения в цифровизацията на книги,
документи и изображения (теоретични аспекти)

10:10 – 10:25       Препоръки на ЮНЕСКО относно запазването и достъпа до документалното наследство, включително в цифрова форма – доц. д-р Венцислав Велев, МК (София, България) (video, presentation)

10:25 – 10:40      Проектът „Мобилна дигитализация“ – иновативни практики за създаване на дигитално съдържание – доц. д-р Калина Иванова, РБ „П. Р. Славейков“ (Велико Търново, България) (video 1, video 2, presentation)

10:40 – 10:55         Цифрови библиотеки и архиви: технология, история и бъдеще – д-р инж. Росен Петков и Боряна Савова, Студентско общество за компютърно изкуство (София, България) (video, presentation)

10:55 – 11:15      Кафе пауза

11:15 – 11:30         DRM за цифровизирано културно наследство в България – ас. Калина Сотирова-Вълкова, ИМИ-БАН (София, България) (video, presentation)

11:30 – 11:45         Сложността на репродукцията на цветовете – д-р Алесандро Артуси, DeepCamera MRG, RISE Ltd. (Република Кипър) (video, presentation)

11:45 – 12:00         Дигитализиране и авторски права – Хан Адрианс, Stichting De Domijnen (Нидерландия) (video, presentation)

12:00 – 12:15         Ролята на дигитализацията в образованието – д-р Боян Блажев, Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография (София, България) (video, presentation)

12:15 – 12:30         Архивиране, дигитализация и бизнес ефективност – Веселин Стоилов, National Archives Preserving Trust (София, България)

12:30 – 12:45         Добри практики при високоскоростната дигитализация – Андреа де Поло – Frateli Alinari (Флоренция, Италия) (video, presentation)

12:45 – 13:00         Предимства на нискобюджетната цифровизация на книжовното културно наследство в библиотеките – Мария Тереза Амарал, Мафалда Абрантес Нобре (Мафра, Португалия) (video, presentation)

13:00 – 13:45       Обяд (кетъринг във фоайето на библиотеката)

Панел 2: Мобилна (нискобюджетна) цифровизация в практиката
и ежедневието (практически аспекти)

13:45 – 14:00         Дигитализация на хърватски глаголически ръкописи в рамките на проект за наследство: от селекция чрез дигитализация до метаданни и достъп – ас. д-р Мариана Томич (Задар, Хърватия) (video, presentation)

14:00 – 14:15          Въпроси и проблеми, възникнали от дигитализационната практика. Казуси – проф. д-р Ерих Ренхарт (Виена, Австрия) (video, presentation)

14:15 – 14:30          Дигитализираното вече е онлайн! Машината на времето като интегрален пример – д-р Пеер Боселие, Stichting De Domijnen (Нидерландия) (video, presentation)

14:30 – 14:45          Най-добрите библиотечни практики за обслужване на потребители със специални нужди в цифровата ера – проф. дфн Иванка Янкова, д-р инж. Цветанка Апостолова, Деница Димитрова, Деница Младенова – УниБИТ (София, България)

14:45 – 15:00         OrCam MyEye: Устройство за изкуствено зрение за слепи и хора със зрителни увреждания – Виктор Сокачев – Гудрайв Глобал България (София, България) (video, presentation, broshure)

15:00 – 15:15         Кафе пауза

15:15 – 15:30          Подобряване на достъпа до онлайн източници с помощта на OCR технология. Опитът на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив – Иван Крачанов, НБ „Иван Вазов“ (Пловдив, България) (video, presentation)

15:30 – 15:45          Въздействие на инструментите за дигитализация (3D скенер и 3D принтер) върху произведенията на изкуството и автографа – д-р Сандра Блажева, Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография (София, България) (video, presentation)

15:45 – 16:00          Е-портал на паметта и живото културно наследство – Даниела Недялкова, РБ „Партений Павлович“ (Силистра, България) (video, presentation)

16:00 – 16:15          Приносът на УниБИТ в реставрацията, съхранението и дигитализацията на писменото богатство на България – ас. д-р Искра Цветанска, УниБИТ (София, България) (video)

16:15 – 16:30           Преоткриване на старинни документи чрез процеса на дигитализация в Държавен архив – Велико Търново – Боряна Маринова, Цветанка Куцарова, ТДА (Велико Търново, България) (video, presentation)

16:30 – 16:45         Скенери, подходящи за мобилна дигитализация, практики и постигнати резултати – Андриана Георгиева, АЯ Мсълюшънс ЕООД (София, България) (video, presentation)

16:45 – 17:00         Web 4.0 и дигитализация – доц. Burcu Umut ZAN, Bartın University (Bartın, Турция)

20:00                       Вечеря в ресторант „Иван Асен“, пл. „Цар Асен I“, Велико Търново

Мария ГАБРИЕЛ

Комисар по цифрова икономика и общество

Дами и господа,

Темата на днешното събитие – ниско-бюджетна дигитализация на книги, документи и изображения в малки и средни институции на културното наследство като библиотеки и музеи е подходящ и актуален въпрос.
Имам ясно послание за вас днес: високото качество на цифровизацията на културното наследство е от основно значение. Миналия месец приехме доклад за културното наследство, който прави точно това разграничение: цифровизацията е добра, висококачествената цифровизация е по-добра.

Докладът показва, че сред приоритетите за дигитализиране, библиотечното и архивното културно наследство е на върха на националните програми, следвани от музейните колекции. Това не е изненадващо, като се има предвид богатството на знанията и изкуството, които се срещат в европейските библиотеки, архиви и музеи. Също така бях щастлива да видя непрекъснатата подкрепа, която Europeana – европейската цифрова библиотека – получи от библиотеки и музеи, както и от държавите-членки. Ако все още не сте запознати с Europeana, ви препоръчвам да проверите този чудесен онлайн ресурс и как той може да подкрепи институцията ви в споделянето на онлайн дигитализираното ви съдържание.

Въпреки това знам, че все още има много предизвикателства, пред които са изправени регионалните библиотеки, музеи и малки колекции. Позволете ми да опиша три от тях.

Първо, цифровизацията може да изглежда трудоемка и скъпа. Техническите предизвикателства, дигиталните умения на персонала, да не говорим за надлежно отчитане на законните права на цифровизираните ресурси, са част от процеса на цифровизация. Знам, че по-малките, регионалните библиотеки и музеите не винаги имат големи бюджети и персонал, които да покриват такива теми по един последователен начин.

Ето защо Комисията се занимава с тези предизвикателства, пред които са изправени институциите за културно наследство, чрез законодателство, координация и подкрепа, както и за финансиране на научните изследвания и иновациите.

Например само по Седмата рамкова програма Комисията подкрепи петдесет научноизследователски проекта с общ бюджет от 195 милиона евро, за да направи дигитализацията по-достъпна за институции като вашата.

Второ, радвам се също, че Европейският съюз успешно прие нова директива относно авторското право, която включва важни разпоредби за ежедневните дейности на институциите в областта на културното наследство, и по-специално за цифровизацията.

В това число ново изключение за авторското право, което позволява на библиотеките, музеите и другите институции да правят копия на произведения, защитени с авторско право, с цел съхраняване без излишни ограничения. Това отразява новите начини за опазване, основани на цифровите технологии.

Важно е да се отбележи, че новите правила ще намалят сложността на изчистването на авторските права, когато институциите в областта на културното наследство искат да разпространяват произведенията извън търговската мрежа в своите колекции. И това намаляване на тежестта може да се инвестира в действителните проекти за цифровизация.

Тези нови правила ще ви помогнат в мисията ви да направите културното наследство по-достъпно за гражданите. Институциите в областта на културното наследство играят важна роля в тази фаза и аз ви насърчавам да го направите!

Но тъй като разходите за цифровизация намаляват и правилата за авторските права са модернизирани, за да подкрепят библиотеките и музеите в цифровизацията, какво става с цифровите умения? Това е третата ми точка.

Преди 30 години библиотекарите имаха нужда от напълно различни умения, отколкото днес. Комисията е много активна в придружаването на тази трансформация на работното място, по-специално като подкрепя проекти като мобилното цифровизиране, които познавате добре.

Друг пример на нашите действия са Стажове за Цифрова компетенция – пилотен проект също под шапката на Еразъм +, който предлага на студенти и наскоро завършили практически трудов опит в чужбина. Вече повече от 3 000 млади европейци участваха и имаха възможност да подобрят уменията си в анализирането на данни, киберсигурността или разработването на софтуер.

И това е само началото, тъй като Комисията, като част от новата програма Цифрова Европа, възнамерява да подсигури 700 милиона евро, за да гарантира, че Европа има опит от световна класа в модерните цифрови технологии.

Дами и господа, благодаря ви за вниманието. Вашата работа и отдаденост в цифровизацията са важни за научните изследвания, за опазването и възстановяването, и разбира се, за да направите съдържанието достъпно онлайн, така че всеки гражданин да може да се наслади на нашето споделено наследство и ценности.

Благодаря.