Коя е "Пандора"?
"Пандора" е дете на пандемията, която ме накара да препрочета "Декамерон":
творбата, която Джовани Бокачо бе написал по време на голямата пандемия от негово време-черната чума от 1348г. Тогава знатните жители на Флоренция трябва да бягат от болестта, която мислят че се пренася чрез мръсния въздух. Най-често техните скривалища са всъщност замъци във високите тоскански хълмове, където те се изолират в нещо като карантина. Как е възможно човек да не оприличи санитарните мерки на 14в. и на 21в., и да не си спомни с известно смирение, че всъщност това, което се случва, се е случвало вече и ще се случва още? Та, Бокачо, за да запълни скуката, измисля игра наречена "Десетоднев" или на гръцки "Декамерон". В тази игра, която е и донякъде еротична, десет младежа (три момчета и седем момичета) съчиняват в продължение на десет дена разкази, като всеки ден сюжетът се сменя.
Две големи поуки можем да вземем от бокачовия текст.
Бокачо дава пълен изказ на дворцовата и знатната култура на неговото време. Там сюжетът не е Бог, а човек. Неговият текст, макар и пропит от тежката латинска реторика на 14в., която Жофроа Тори и Гийом Бюде ще нарекат по-късно "интелектуална склероза", дава
гласност на цяла палитра от хитри, забавни, поучителни и дори смешни истории, които нямат нищо общо със санитарната и политическа обстановка. С други думи Бокачо предпочита да се смее напук на чумата и напук на смъртта.
Второ, текстът на Бокачо е пропит от гръцки етимологии, започвайки от заглавието та
чак до имената на персонажите. Цял век преди падането на Константинопол и много преди Еразъм, италианският хуманизъм забравя най-после за Схизмата и отваря своите обятия към източната литература, тази която ще му донесе Платон, Аристотел, Плутарх, Евклид, Хермес и Птолемей. С други думи Декамерон е една красива допирна точка между Изток и Запад, между Константинопол и Рим. Той е началото на това интелектуално утвърждаване на индивида, което малко по-късно ще доведе целия Италиански полуостров до неговото Въз-
Раждане или на френски "Ренесанс".
"Пандора" като книга-игра
Можем да кажем, че "Пандора" е книга-игра. По пример на Бокачо, тя е замислена като вид литературно забавление, способно да откъсне читателя от дребните тегоби на ежедневието, като му даде проблемите на същото това ежедневие под формата на философски въпроси. Правилата на тази игра, обаче, не принадлежат на Бокачо по простата причина, че "Декамерон" е направен за да запълва времето и да мами скуката. Той не би могъл да бъде актуален в 21в. В ерата на Тик-Ток и на Инстаграм читателите вече са станали зрители.
Поради тази причина реших да заема правилата на моята книга-игра от емблемната литература, където за първи път в модерната история дума и образ се преплитат в нова визуална реторика, чиито деца ние всички познаваме днес. Това са медиите, списанията или пък комиксите, които ни забавляват до ден днешен чрез плетеници от думи и образи. Според мен е не само важно, а по-скоро необходимо днешният читател да бъде запознат с началото на тази картинна реторика. Защото без това начало той остава обезоръжен срещу съзнателните или несъзнателните похвати на красноречието. И тук е подобаващо да
напомним, че красноречието е опасно оръжие. Съединено с философията и демокрацията, то е създало Атинската Република. И е погребало същата тази Атинска Република, когато ораторите заменили публичния с частния интерес.
Думата "емблема" идва от гръцка дума, значеща "мозайка" или "пъзел". Тя дава име на цял жанр в литературата на Западна Европа, който днес читателят едва помни. Баща на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492-1550), учител на реформатора Жан Калвин (1509-1564), който публикува през 1534г. в Париж своята "Книжка от мозайки" (Emblemata libellus). Още по-рано, през 1531 г. и без съгласието на автора, баварският издател Ха йнрих Щайнер дава за печат текста в Аугсбург, където то й явно циркулира в ръцете на немски хуманисти под формата на ръкопис. Но нека читателят не се заблуждава от лъжливото име: "малката книга" на Алчиато е една от големите иновации на италианския хуманизъм. Книгата ще залее за няколко десетилетия печатния пазар, като е бързо преведена на всички езици използвани в Западна Европа.
Освен това, моза йките на Алчиато дават начало на иконичен феномен, ко йто бихме могли да наречем подобаващо с неологизъм – картинобуквие. Всъщност, емблемната литература е изградена на базата на преплитане между три елемента: заглавие ( inscriptio), образ (pictura) и пояснение ( subscriptio). Обикновено тези елементи са разположени върху една страница или върху двете отворени съседни страници на книгата. Емблемата (етим. от гр. ἔμβλημα – ''мозайка'') предполага тяхното семантично вливане в един общ смисъл, способен да накара читателя да види зад очевидния първи смисъл на нещата ( sensus litteralis) втори, по-дълбок (sensus allegoricus).
Донякъде емблемата отговаря на обяснението, което Еразъм Ротердамски (1466-1536) дава за алегорията - sensus sub cortice / смисъл под кора. Според големия нидерландски хуманист, всеки смисъл ни е даден под неядливата черупка на материална обвивка, която, ако разчупим, крие ядливото ядро на истината. Така и в мозайките на Алчиато: трябва винаги да се разчупи кората на образа чрез стихотворното пояснение, за да се разбере какво крие заглавието. Поради тази причина емблемата не е нито картина, нито стих. Тя е сборната единица или допирната точка на двете.
Най-важното: други автори започват да следват примера на Алчиатo и да съчиняват нови книги с емблеми. Първият може би е Гийом дьо Ла Периер (1503-1565), който публикува през 1539г. също в Париж своя "Театър от добри измислици / Théâtre de bons engins".
Кратка история на емблемата
През 16в. само за няколко години емблемите се превръщат в културен феномен, който залива цяла Западна Европа и който днес трудно си представяме, че може да бъде създаден от книга. Днес с право сравняваме началото на емблемната литература с успеха на големите поп и рок звезди на 20в.. По време на Ренесанса, поетите и художниците, които съвместно съчиняват емблеми, са доста подобни на тези звезди. Няма да се учудим тогава, че някои от най-известните имена на изкуството и литературата се пробват рано или късно в този жанр.
Най-известният от тях може би е Ото Ван Вийн, последният учител на Рубенс, който посветява целия си творчески път на емблемите и дори се опитва да извади емблемата от книгата, за да я пренесе на голямото платно, това на маслените бои. Няма да се учудим и също, че цели няколко поколения художници си служат с емблемите като с картинен речник,
като карат зрителите или да имат емблемна култура т.е. да познават на изуст вечепубликуваните книги с емблеми, или да гледат техните композиции с книга в ръка. Така в 17в. и 18в. книгата с емблеми се превръща в нещо като ключ на декора. Без нея той онемява.
Тук ще дадем три примера, за да поясня за какво точно става дума.
1. Първият пример е картината на Жан Кузан Стари "Eva Prima Pandora / Ева първа Пандора", рисувана към 1549-50 може би за кралската френска колекция и съхранявана в Лувъра, където истинско заглавие се появява в самата композиция. Днес мислим, че тази картина е всъщност част от емблема. Заглавието на емблемата и фигурата на емблемата са запазени чрез картината на Кузан. А стихотворното пояснение, което е трябвало да я съпътства, е за съжаление изчезнало. Поради тази причина композицията на Кузан е до ден днешен считана за енигма. Тя е нещо като йероглиф, чийто Розетски Камък е бил загубен.
И Кузан не е ендемичен случай. Нека споменем тук, че някои автори, например Паоло Фаринати във Верона, се специализират в рисунки за емблеми. Те работят чрез хонорар за пресата и спомагат за обновяването и актуализирането на художествените композиции на Алчиато до края на 16в, Нека видим как Паоло Фаринати дестилира оригинална рисунка от
сборника на Алчиато. И после как негова рисунка за емблема, която днес сме изгубили в отпечатания й вариант, но която още съществува под формата на подготвителна рисунка в колекцията на Лувъра, става модел за един от шедьоврите на немския Ренесанс. Тук говорим за картината Меркурий и Венера на Бартоломеус Шпрангер, поръчана от императора на Светата Римска Империя Рудолф II в Прага. Без емблемата на Фаринати ние не бихме могли да прочетем картината на Шпрангер.
2. Вторият пример са Фигуративните Метаморфози на Овидий, издадени през 1557 в град Лион от пресите на Жан дьо Турн. За първи път тогава методът да Алчиато е адаптиран към вече известно произведение. Жан дьо Турн, като един добър търговец, намира формула за огромен успех. Защото скандалните Метаморфози на Овидий, които разказват изневерите на Юпитер и които гъделичкат сетивата на читателите от 16 век досущ със силата на една Даниел Стийл, превръщат мигновено труднодостъпния високолитературен текст в илюстрирана поезия, наподобяваща комикс и то- преведена на съвременен френски.
Успехът на изданието е зашеметяващ. За около пет години Фигуративните Метаморфози са преведени на латински, фламандски, немски, испански, италиански и португалски, а Жан дьо Турн се превръща е един от най-заможните и влиятелни издатели на Европа. Успехът е толкова голям, че Жан дьо Турн замисля да отпечата и Библията под формата на емблеми. За съжаление начинанието му е спряно от Религиозните Войни. След 1562, град Лион е обезкървен както от католиците, така и от протестантите, а по-голяма част от хуманистите и издателите (най-вече тези с протестантски възгледи) напускат града. Тези които остават са подложени на заточение или мъчение.
Такава например е съдбата на поета Бартелеми Ано, автор на стихотворните пояснения публикувани във Фигуративните Метаморфози. Бартелеми Ано е екзекутиран в двора на Колежа на Светата Троица, на който той е ректор. На същото място обаче, йезуитите основават своя собствен колеж, като използват емблемите на Алчиато и техните производни (в частност Фигуративните Метаморфози) в педагогическите си методи до края на 18 век.
Така емблемата се озовава в центъра на Западноевропейската педагогика в продължение на двеста година, а картинната реторика става част от културата на цялото общество.
3. Третият пример са емблематичните декори и картини, които заливат Европа през 17в. и които стават неотменима част от репертоара на големите художествени имена на Рим, Венеция, Прага, Париж и Антверпен. Вчасност, емблемите са неотменна част от творчеството на Питър Паулус Рубенс, който използва композициите на Фигуративните Метаморфози като база за своите собствени композиции. Този начин на действие може да се види в декорите поръчани от френската кралица Мария Медичи за своята резиденция Палатът "Люксембург" в Париж. Става дума за декор със зашеметяващ мащаб направен, за да
легитимира регенцията на кралица след убийството на съпруга й Анри IV от Франсоа Раваяк през 1610г. Платното, което ни интересува днес, е инвентарен номер 1780 от Лувъра, където ясно личи, че цялата композиция, а и самото заглавие, идват от Фигуративните Метаморфози. Този феномен е наречен емблематизация и е характерен за множество големи декори на Западна Европа през 17в., които черпят своето вдъхновение и смисъл точно в емблемната литература.
Емблемата в съвременната литература
Но защо този поглед към миналото? Kак е възможно тези минали текстове да служат за пример на днешния читател?
Моята цел не е да възкреся излишно загубен жанр от Западноевропейския Ренесанс. Моята цел е да дам на българската литература жанр, от който тя е била лишена. Ние не можем да говорим за български Ренесанс или за български хуманизъм. Тези две понятия не съществуват нито в нашата история, нито в нашата историография. Парадоксът е, обаче, че те са в основата на Западноевропейската култура, към която търсим да се сближим. Затова желая с тази книга да създам един "литературен мост" между две Европи, разделени от толкова дълго време; както и да дам начало за един нов български хуманизъм, който да извади езика ни веднъж завинаги от телевизионната комуникацията и от буквалното значение. За да постигна тази цел избрах да оставя някои черти на на жанра емблема, такъв какъвто Алчиато го е измислил. Както и да добавя нови черти, за да доближа все пак емблемата до днешния читател в Източна Европа.
В текста на "Пандора" оцеляват:
• рамката на текста, наречена още маргиналия, характерна за късните ръкописи и миниатюри
• свободен цитат и хипертекст
• латински словоред
• гръцка етимология
В текста на "Пандора" са добавени:
• графичен дизайн на списание
• игри на думи или визуални игри, характерни за културата на медиите
• стихосбиране или с други думи обединение на поезията в сборник с начало, развитие и
край чрез обща тема
• социален и икономически контекст чрез датите от рисунките на Христо Панев
д-р Никола Пиперков, Университет Париж I Сорбона
06/07/2023г., Велико Търново
